Малка мома цвеке брала,
                                    дек го брала, там заспала.
                                        Отдол иде лудо-младо
                                    и си дума на момата:
                                       - Ставай, ставай, малка моме,
                                       повейна ти китка ружа!
                                       А мома му отговаря:
                                       - Нека вейне, нека сахне,
                                       кога нема пръво любе -
                                       мое любе се годило.



                                               

                                        КУМОВА КЛЕТВА                                                               

Кум Доган каже Петкани:
- Хабер ми дойде, Петкано,
да идем ние да кръстим,
да кръстим девет детенца
и още девет да наплетем;
та стани рано зарана,
оплети девет повоя,
омеси бела погача!
И Петкана го слушала -
станала рано зарана,
оплела девет повоя,
месила бела погача.
Спрегнали брези биволе,
и на кръщене очили -
девет са деца кръстили
и още девет наплели.
Кога е било вечеро,
кум Доган легна и заспа,
кумица легна - не заспа,
та си прислуша кумците,
какво се куму сговарят:
"Хубаво кумо да гостим,
хубаво кумо да поим,
и ние да го изпратим,
а после да го пресрещнем
на тая Стара планина,
дека си пакьо пребива -
кум Доган там да загубим,
кумица назад да върнем,
че си е много хубава,
за наши братец младийо;
и много дари дадохме,
а малко дари дадоха..."
Кога е било зарана,
та си са пили и яли,
та па са ги изпратили.
И Петкана му казала:
- Ти сношка легна, та заспа,
я легнах, либе, не заспах,
та си прислушах кумците,
че се они сговаряха -
та сега да ни изпратят,
а после да ни пресрещнат
на тая Стара планина,
та тебе да те погубят,
а мене назад да върнат,
че съм си много хубава -
за най-младийо им братец;
и много дари са дали,
а малко дари сме дали...
Доган Петкани думаше:
- Тая се грижа не грижай!
Та па се Доган обърна,
обърна къде слънцето,
та па се Доган прекръсти,
прекръсти, още помоли
на тая Стара планина:
- Ако са върли хайдуци -
просто да им е дарове!
Ако са наши кумците -
бело камене да станат,
колата през них да минат!
Кога са тамо очили -
а оно не е хайдуци,
най си е било кумците -
бело камене станали,
колата през них минали!

- Добро вечер, Ирино девокьо!
- Дал Бог добро, непознат делийо!
- Мари моме, как ме не познаваш?
Чий е, моме, тоа сребрен пръстен,
тоа пръстен на твоята рака -
та не е ли на моята сестра?
- Назад, назад, непознат делийо!
- Мари моме, как не ме познаваш?
Чии гримньи у мои джепове -
та не са ли от твоите раце?

Пойде Марко през море за мома,
па на Марко самси проговори:
- Какво, мале, либе да залюба,
дали, мале, чорбаджиско добро,
или, мале, сиромашко добро?
А макя му потио говоре:
- Какво, сине, тебе на прилика!
Залюбил е чорбаджиско добро,
поведе го през гора зелена,
у гората славей пиле пее,
пиле пее, на Марко се смее:
- Добър Марко, грозно либе води!
Поведе го през широко полье,
у польето до три моми пеят,
песен пеят, на Марко се смеят:
- Добър Марко грозно либе води!
Поврънал е чорбаджиско добро,
залюбил е сиромашко добро.
Поведе го през гора зелена,
у гората славей пиле пее,
пиле пее, на Марко говоре:
- Добър Марко, добро либе води!
Поведе го през широко полье,
у польето до три моми пеят,
песен пеят на Марко говорат:
- Добър Марко, добро либе води!