Излизаме на околовръстния  път на София и поемаме към  разклона за град Нови искър. Това е и пътят за Северна България,преминаващ през  Искърското дефиле. От тук до с.  Батулия са по-малко от 25 км.  Преди да стигнем обаче трябва  да минем през три села.  Излизаме от квартал Курило на  гр. Нови Искър и навлизаме в  чудно красивото Искърско  дефиле. На по-неопитните  шофьори многобройните завои може и да им дойдат в повече, но пък панорамата към долината на р. Искър си струва. Някъде в самото начало долу, от другата страна на Искъра, остава средновековният Курилски манастир "Свети Иван Рилски". След още два километра, пак от същата страна на реката , като шило се извисява хълмът със средновековната крепост Белиград. Продължаваме и след още 2-3 км.  влизаме в с. Владо Тричков и по-точно в първата от съставните му части - Ромча, следва Клисура и накрая - на високото напускаме селото при Синия камък. Следващото село или по-точно села са Луково и Реброво.  Уж вече сме в Луково, а пък край пътя стои табела Реброво. Цялата работа идва от там, че всичко от дясната страна на пътя е Луково, а от лявата махала Старо село на с. Реброво. Имаше времена, когато луковци и ребровци не можеха да се разберат къде и каква указателна табела да се постави. Точно тук, малко след табелата в ляво, в ребровските гробища, се намира малката средновековна църква "Свето Благовещение". След още няколкостотин метра по шосето преминаваме на другия бряг на Искъра и вече остава съвсем малко до Батулия. Само на 2 км. е махала Претварето на с. Реброво, населена главно с бивши жители на Батулия, да не говорим, че преди да я има гара Реброво, която се намира на срещуположния бряг на р. Искър,  самото с. Батулия е стигало до тук. Точно на това място, където р. Батулийска се влива в Искъра, е и разклона за селото. На указателната табела са изписани 4 км., но в действителност до началото на Батулия са точно 2 км. Завиваме на дясно и след около две минути път с кола срещу течението на реката , сме при естествено укрепения вход на Батулия. Тук в теснината р. Батулийска прави  много остър ляв завой, а на левия и бряг стърчи Муратов камък. За него друг път - вече сме в Батулия.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

    Муратов камък